Български (България)English (United Kingdom)

Курсове "Сертифициран дизайнер на пасивни сгради" на български и английски език

Предстоящи обучения за сертифицирани дизайнери на пасивни сгради, акредитирани от Института за пасивни сгради в Германия (PHI).
6-дневен курс "Сертифициран дизайнер на пасивни сгради" на български език - 15-17 юли и 22-24 юли, 2016
Място на провеждане: Зелена класна стая, гр. Казанлък. Оставащи свободни места за обучението: 4. Допълнителна информация.

6-дневен курс "Сертифициран дизайнер на пасивни сгради" на английски език - 27 юли- 1 август, 2016. Място на провеждане: НГПИД „Акад. Дечко Узунов”, гр. Казанлък. Има свободни места за обучението. Допълнителна информация.

2-дневен интензивен подготвителен семинар за изпита "Сертифициран дизайнер на пасивни сгради" на български език - 25-26 юли. Място на провеждане: Зелена класна стая, гр. Казанлък. Допълнителна информация.

2-дневен интензивен подготвителен семинар за изпита "Сертифициран дизайнер на пасивни сгради" на английски език - 2-3 август. Място на провеждане: НГПИД „Акад. Дечко Узунов”, гр. Казанлък. Допълнителна информация.

Изпит за сертификат "Сертифициран дизайнер на пасивни сгради" - 8 октомври, 2016. Място на провеждане: гр. София. Изпитът ще се проведе на български и английски език, по избор на кандидатите. Допълнителна информация.

Достъпни жилища за хора с ниски доходи, построени по стандарта за пасивните сгради

Докато у нас все още пасивните сгради са единици и се считат за лукс, по света вече се строят сгради за хора с ниски доходи, които отговарят на стандарта за пасивни сгради. При тях икономията за разход на енергия достига 80 – 90 процента и това дава възможност да се намалят и разходите на техните обитатели и да се прекъсне кръга на бедността, която кара хората да се нуждаят от жилища на достъпни цени.

Пасивните сгради са много семпли и опростени сгради, които са заменили скъпо струващите активни отоплителни системи с пасивни методи като оптимизирана сградна обвивка, по-добри прозорци и липса на термомостове. Първоначалната допълнителна инвестиция при еднофамилните жилищни сгради е около 10%, а при многофамилните този процент е още по-нисък. За съжаление, дори и този нисък процент възпира инвеститорите да започнат да строят сгради, които отговарят на стандарта.При сградите за хора с ниски доходи, построени по стандарта за пасивните сгради е необходимо да се направи още една допълнителна стъпка - належащо е да се постигне достъпна цена. Предприемачите, които строят тези сгради, гледат на тях не само като бизнес възможност, но и като възможност да повлияят положително на живота на техните обитатели. Те се водят от принципа „Просперирай като вършиш добро“.

Една многофамилна сграда ще има по-ниска строителна стойност от една еднофамилна къща, за да бъде построена по стандарта за пасивните сгради. Основната причина за това е, че тя има по-нисък коефициент на съотношение между площта на повърхността и обема от еднофамилните сгради. В резултат на това, за многофамилните сгради ще е необходима по-малко изолация, за да се поддържа комфортна температура вътре в помещенията. Това прави и по-лесно прилагането на стандарта за пасивните сгради при тях и там, където търсим достъпна строителна стойност, а именно при жилищата за хора с ниски доходи.

От значение е също така да се обърне внимание на три елемента, които допринасят за постигането на достъпна цена при този вид жилищни сгради: плътност на застрояване, строителна стойност и оперативни разходи.

Плътност на застрояване: Ефективното използване на терена е от ключово значение за достъпността и допринася за по-ниската цена на тези жилища. При изграждането на многофамилните сгради за хора с ниски доходи се постига по-голяма плътност на застрояване и съответно по-голям брой жилищни единици на даден терен.

Строителна стойност: При строителството на достъпните жилища за хора с ниски доходи се залага на сглобяемите конструкции и използването на повторяеми сградни елементи. Тези сградни елементи се изработват извън терена, най-често в закрити цехове за производство. Все още постигането на въздухонепроницаемост при пасивните сгради е доста голямо предизвикателство за строителите на обекта и много често се допускат грешки, които не могат да бъдат отстранени. Когато сградните елементи се заготвят предварително, въздухонепроницаемият слой е интегриран към тях и това намалява до голяма степен възможността да се допуснат грешки на обекта.

Оперативни разходи: Средно едно домакинство консумира около 145 киловатчаса енергия на квадратен метър за година за отопление на помещенията. Жилищата, построени по стандарта за пасивни сгради консумират по-малко от 15 киловатчаса на квадратен метър. Това са 90 процента икономии, които подпомагат живеещите в тях хора с ниски доходи да посрещнат останалите си разходи.

Особено показателен е примерът на организацията „Habitat for Humanity“, която също залага на стандарта за пасивни сгради при строителството на жилищни единици за хора с ниски доходи. С това тя доказва, че високата енергийна ефективност може да бъде постигната с повторяемост на сградните елементи, с ограничен бюджет и дори, когато работата се извършва не от квалифицирани работници, а от доброволци.

Снимка: Жилищна сграда за хора с ниски доходи във Филаделфия, САЩ Автор / Източник: Sam Oberter

Публикация в списание "Още за къщата"

Зелената класна стая в Казанлък отваря врати за обучение за пасивни сгради

Скъпи колеги и приятели, за първи път ще имаме възможност да проведем обучението ни "Сертифициран дизайнер на пасивни сгради" в уникалната по рода си Зелена класна стая в град Казанлък. Тя е построена по стандарта за пасивни сгради. В нея са използвани изцяло естествени материали - слама, глина и дърво. Изразяваме огромна благодарност към Община Казанлък и Загорка Зелен Фонд за предоставената сграда за това обучение. Младите специалисти и студенти от България ще могат да ползват специална отстъпка.
Броят на местата е ограничен. Предварителната регистрация е препоръчителна, за да запазите своето място. За повече информация, посетете този линк.

Страница 4 от 27